Република Турция е разположена в Западна Азия и Югоизточна Европа. Азиатската и европейската части са разделени от Мраморно море и проливите Босфора и Дарданели. Площта и е 779.5 хил. кв. км, от които в Европа - 23.7 хил. кв. км (3.1 %). Граничи (в км) с България - 259, Гърция - 212, Грузия - 288, Армения - 312, Нахичеван (Азърбайджан) - 10, Иран - 454, Ирак - 331, и Сирия - 877. Бреговата и линия е с дължина 7 104 км, от които с Черно море - 1 695 км, Мраморно море - 927 км, Егейско море - 2 805 км, и Средиземно море - 1 677 км. По-голяма част от азиатската част е планинска - на север - Понтийските планини (връх Качкар - 3 937 м), на юг - Тороски (Тавърски) планини (връх Аладаг - 3 734 м), а между тях е разположено Малоазиатското (Анадолското) плато. Най-висока точка в страната е затихналият вулкан Арарат - 5 165 м, в Арменските планини.
Климат - субтропичен, средиземноморски с влажна зима, във вътрешните части - континентален. Средни температури - януари - от 5 до 15 градуса Сº, юли - от 15 до 32 градуса Сº. Валежи - 300-500 мм в централните части, в Понтийските планини - до 3000 мм. По-големи реки - Тигър, Ефрат, Къзъл, Ирмак, Сакария. Във вътрешните части на платото са разположени големите безотточни езера - Ван и Туз. Над 25 % от територията са заети от гори.
Население - 65 870 хил. жит. Гъстота - 84.5 жит. на кв. км. Естествен прираст - 22.5. Средна продължителност на живота - мъже - 67 г.; жени - 71 г.
Етнически състав - турци - 85.7 %, туркмени - 0.3 %, кюрди - 10.6 %, араби - 1.6 %, асирийци - 0.2 %, черкези - 0.4 %, грузинци и лази - 0.3 %, арменци - 0.3 %, гърци - 0.2 %, други - 0.4 %.
Официален език - турски, до 1928 г. - с арабска азбука, след това - латиница. Българите сега са само няколко хиляди души и живеят в Истанбул.
Конфесионален състав - мюсюлмани - 98.3 % (от тях сунити - 89.7 %, шиити - 10.3 %), християни - 1.2 % (от тях православни - 29.7 %, армено-григорианци - 33.4 %, несторианци - 13.4 %, униати - 6.4 %, католици - 5.9 %, протестанти - 4.8 %, други - 6.4 %), юдаисти - 0.2 %, йезиди - 0.3 %. Извън страната живеят над 3 млн. турци, главно в Западна Европа. Градско население - 75 %.
Столица - Анкара (2 750 хил. ж.). По-големи градове - Истанбул (над 10 000 хил. ж.), Измир (2 000 хил. ж.), Адана (1 000 хил. ж.), Бурса (900 хил. ж.), Коня (500 хил. ж.), Анталия (520 хил. ж.), Одрин, Самсун, Трабзон.
Административно деление - 80 провинции (вилаети).
По-важни исторически събития и дати - 2000 г. пр. Хр. - на територията съществува Хетската държава; VI в. пр. Хр. - в състава на Лидия; V в. пр. Хр. - владение на Персия; 333 г. пр. Хр. - завладяна от Александър Македонски; II в. пр. Хр. - завладяна от Римската империя; 395 г. - в състава на Византийската империя; 1320 г. - образувана Османската държава; 1326 г. - турците завладяват Бурса; 1389 г. - битката при Косово поле; 1396 г. - османците завладяват цяла България; 1453 г. - превзет е Константинопол - Визатния престава да съществува; XV-XVI в. - завоювани са Гърция, Босна, Трапезунд, Влахия, Крим, Армения, Кюрдистан, Сирия, Египет, Хиджаз, Северна Африка, Кипър; 1683 г. - първо поражение на турците при Виена - начало на териториални загуби на Османската империя; 1783 г. - губят Крим; 1800 г. - губят Египет; 1829 г. - губят Сърбия и Влахия; 1878 г. - губят България; 1882 г. - губят Северна Африка; 1912 г. - губят Либия; 1913 г. - от владенията в Европа остава само част от Източна Тракия; 1914-1918 г. - поражение в Първата световна война - ликвидация на Османската империя; 29 октомври 1923 г. - Турция е провъзгласена за република със столица Анкара и президент Кемал Ататюрк; 1974 г. - Турция окупира северната част на остров Кипър.
Държавно устройство - република, начело с президент, избиран за 7 години. Законодателна власт - Велико национално събрание - еднопалатен парламент от 550 депутата, избирани за 5 години. Изпълнителна власт - Съвет на министрите и премиер-министър.
Парична единица - турска лира (TL) = 100 куруш
Стопанство - индустриално-аграрна страна. Добиват се въглища (52 млн. т), нефт (около 4 млн. т), хром, волфрам, мед, боксит, сяра. Работят предприятия на черната и цветна металургия (стомана - 12 млн. т), нефтопреработвателни, химически, машиностроителни (75 хил. товарни и 250 хил. леки автомобили годишно, трактори, вагони, локомотиви, морски кораби и др.), електроника, електроуреди и др. Добре развити са хранително-вкусова, текстилна, строителна, мебелна, кожена и хартиена промишленост. Селско стопанство - отглежда се пшеница (20 млн. т), ечемик (8 млн. т), цариградски лешник (500 хил. т), тютюн (250 хил. т), чай, грозде, цитруси, ориз и др. Животновъдство - едър рогат добитък (20 млн. гл.), овце (50 млн. гл.), кози (20 млн. гл.). Развит е и риболовът.
Транспорт - шосета с твърдо покритие - 95 хил. км; ж.п. линии - 8 хил. км. По-големи пристанища - Мерсин, Истанбул, Измир, Измит, Искендерун, Самсун. Международни летища - Истанбул, Анкара, Измир, Адана, Анталия.
Туризъм - добре развита инфраструктура. Годишно страната се посещава от около 9 млн. туристи.
От София до Анкара - 856 км
