Франция

Официално наименование - Френска република

Страната има площ 543.97 хил. кв. км (от тях 8.75 хил. кв. км - о-в Корсика). Граничи (в км) с Испания - 650, Андора - 57, Белгия - 620, Люксембург - 73, Германия - 446, Швейцария - 572, Италия - 515 и Монако - 4.5. Има брегова линия с Атлантическия океан - 2 075 км. и Средиземно море - 617 км. Корсика има брегова линия 625 км. На запад и север преобладават плоски и хълмиси равнини - Гаронска низина, Парижки басейн и ниски планини. В централните и източните части са средно високите планини - Централен масив, Вогези, част от Юра. На югозапад са Пиренеите (с най-висок връх на френска територия - Винмал - 3 303 м), а на югоизток - Алпите с най-висок връх в Европа - Монблан - 4 807 м.

Климат - в голяма част от страната - морски, умерен, на изток - преходно-континентален, по Средизменоморието - субтропичен, средизменоморски. Средна температура - януари от 1 до 5 градуса Сº - на юг до 8 градуса Сº, юли - от 17 до 22 градуса Сº - на юг до 24 градуса Сº. Валежи - 600-1000 мм в равнините, 2000-2500 мм в планините. По-големи реки - Сена, Рона, Лоара, Гарона, Рейн. Растителност - горите заемат 25 % от площта, широколистни, във високите части - иглолистни.

Население - 59 030 хил. жит. Гъстота - 107.0 жит. на кв. км. Естествен прираст 3. Средна продължителност на живота - мъже - 74 г., жени - 81 г.

Етнически състав - французи - 82.3 %, елзасци - 2.6 %, бретонци - 1.8 %, корсиканци - 0.5 %, каталонци - 0.5 %, фламандци - 0.5 %, баски - 0.3 % (общо местните народи са 88.5 % от населението), евреи - 1.2 %, арменци - 0.5 %, 2.9 % (главно алжирци и мароканци), поляци - 0.7 %, други - 6.2 %.

Официален език - френски. Други езици - на юг - провансалски (3 диалекта), бретонски, корсикански, немски (Елзас).

Конфесионален състав - християни 94.8 % (от тях католици - 96,8 %, протестанти - 2.2. %, православни - 0.3 %, униати - 0.2 %, армено-григорианци - 0.5 %, мюсюлмани (сунити) - 3.2 %, юдаисти - 1.1 %, други - 0.9 %. Извън страната живеят около 1.5 млн французи, главно в Канада, САЩ, Италия, Белгия. Градско население - 74 %.

Столица - Париж (9 400 хил. ж.). По-големи градове - Марсилия (1 200 хил. ж.), Лион (1 200 хил. ж.), Лил (1 100 хил. ж.), Бордо (400 хил. ж.), Тулуза (380 хил. ж.), Ница (350 хил. ж.), Нант (300 хил. ж.), Страсбург (270 хил. ж.).

Административно деление - 96 департамента, групирани след 1956 г. в 22 икономически райони (един от тези райони е Корсика, която има особен статут), 4 задморски департамента (Гваделупа, Гвиена, Мартиника и Реюнион), 4 задморски територии (Нова Каледония, Френска Полинезия, Френски южноантарктически територии и Уолис и Футуна) и специални териториални единици - о-в Майота и о-ви Сен Пиер и Микелон.

По-важно исторически събития и дати - VI в. пр. Хр. - територията е заселена от племената гали; I в. пр. Хр. - римска провинция - Галия; 406 г. - нахлуване на германски племена; 497 г. - образувана франкската държава; 1337-1453 г. - стогодишно война с Англия; ХV в. - присъединяване на Бургундия, Пикардия, Прованс, Бретан; 1572 г. - Вартоломеевата нощ - унищожаване на хугенотите; 1661-1715 г. - управление на Людовик ХIV (кралят Слънце) - разцвет на френския абсолютизъм; 14 юли 1789 г. - превземане на Бастилията - начало на буржоазната революция; 1792 г. - провъзгласяване на Франция за република; 1799 г. - държавен преврат - Наполеон Бонапарт; 1804 г. - Бонапарт става император на Франция - Наполеон I; 1812 г. - поход в Русия и поражение на Наполеон I; 1815 г. - връщане на Наполеон и поражение в битката при Ватерлоо; 1848 г. - революция и провъзгласяване на Втора република; 1852 г. - император Наполеон III възражда монархията; 1871 г. - Парижка комуна; 1875 г. - приета е конституцията - Трета република; 1914-1918 г. - участие в Първата световна война - получава Елзас и Лотарингия, Саарска област, Того и Камерун; 1940-1944 г. - окупирана от Германия; 1946 г. - приета е конституцията на Четвъртата република; 1949 г. - влиза в НАТО; 1945-1954 г. - война във Виетнам - загуба на Индокитай; 1954 г. - война в Алжир; 1958 г. - Пета република; 1962 г. - загуба на Алжир.

Държавно устройство - република начело с президент, избиран за 7 години. Той назначава премиер-министър и правителство и ръководи Съвета на министрите. Висш законодателен орган - парламент от две палати - Национално събрание (577 депутата, избирани за 5 години) и Сенат (321 сенатора, избирани за 9 години, като на три години се обновява 1/3 от състава).

Парична единица - EURO

Стопанство - високо развита индустриално-аграрна страна. Разполага със значителни запаси от желязна руда, уранови руди, боксити, калиеви соли. Основни отрасли на индустрията - машиностроене, химическа промишленост, авиокосмическа, автомобилостроене (3 млн. леки автомобила годишно), хранително-вкусова, радиоелектронна, корабостроене, електротехническа, металургична, атомна енергетика (75 % от електроенергията), нефтопреработвателна, текстилна, шивашка и обувна и др . Селско стопанство - високо продуктивно, многоотраслово. Заети са 3 % от работоспособното население. По обем на селскостопанска продукция Франция е на трето място в света. Основни култури - пшеница, ечемик, овес, царевица, захарно цвекло, картофи, зеленчуци, плодове, лозя. Водещ отрасъл е животновъдството - специализирано млечно-месно.

Транспорт - шосета - 890 хил. км, от които високоскоростни - над 10 хил. км, ж.п. линии - 31 хил. км. Речно корабоплаване по река Сена (след Париж), Рейн и канали Сена-Север, Марна-Рейн и др. Морски пристанища - Марсилия, Хавър, Дюнкерк, Нант, Бордо. Силно развит външен и международен въздушен транспорт.

Туризъм - силно развит. Годишно страната се посещава от над 60 млн. туристи.

От София до Париж - 1759 км

Градове и местности в Франция

Антиб   •   Кан   •   Ница   •   Париж   •   Сен Максим   •   Сен Тропе